Звезда

Nov 21, 2010, 9:33 PM

Poetry

612 0 4

Дълбоко във Вселената се взирам,
начало без край да дам,
коя звезда е мойта не откривам,
търся мястото ù там.
Под сянката на лунните лъчи,
върху вълната на млечния път,
все криеща се надалеч от моите очи,
търсеща своя звезден кът.
Ах, сияние небесно,
не ме оставяй и ти;
да избягаш е лесно,
звезда си - моя остани...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Звезда

Want to read more?

Random works