Звезда

21 nov 2010, 21:33

Poesía

609 0 4

Дълбоко във Вселената се взирам,
начало без край да дам,
коя звезда е мойта не откривам,
търся мястото ù там.
Под сянката на лунните лъчи,
върху вълната на млечния път,
все криеща се надалеч от моите очи,
търсеща своя звезден кът.
Ах, сияние небесно,
не ме оставяй и ти;
да избягаш е лесно,
звезда си - моя остани...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Звезда

Искате да прочетете повече?

Propuestas