Звезда

Aug 15, 2008, 7:24 AM

Poetry » Landscape

589 0 1

Усмихна се една звезда
във наметалото на мрака;
търкулна се като сълза,
зад хълма в самота зачака...
... да я изпие утринта
със устните във цвят на вино,
да се разлее след това
безследно във небето синьо.
И да дочака в тишина
отново да се върне мрака,
да я поеме във дланта,
където крие се сълзата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Звезда

Want to read more?

Random works