Звезда

15 ago 2008, 7:24

Poesía » Del paisaje

588 0 1

Усмихна се една звезда
във наметалото на мрака;
търкулна се като сълза,
зад хълма в самота зачака...
... да я изпие утринта
със устните във цвят на вино,
да се разлее след това
безследно във небето синьо.
И да дочака в тишина
отново да се върне мрака,
да я поеме във дланта,
където крие се сълзата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Звезда

Искате да прочетете повече?

Propuestas