ЛуЛу
49 222
Dec 6, 2017, 12:24 AM

Звезда 

  Poetry
1241 3 9

Изплетени плитки от дни златокоси

ме галят и кротко разливат лъчи.

Надеждите бели дали ще износя,

гласчето ти нежно щом тук не звучи?

 

Сънувам те нощем – тогава е светло

и топлият полъх с любов ме докосва.

Морето от горест дали ще пометна?

В безсънните нощи скръбта ме жигосва.

 

Нощта ме изпълва... не спира, не спира.

Прераждам се бавно в студена тъма.

Звездичке, без теб всяко стръкче умира...

Росата е хладна и пак съм сама.

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??