ЛуЛу
49 222
6 дек. 2017 г., 00:24

Звезда 

  Поэзия
1242 3 9

Изплетени плитки от дни златокоси

ме галят и кротко разливат лъчи.

Надеждите бели дали ще износя,

гласчето ти нежно щом тук не звучи?

 

Сънувам те нощем – тогава е светло

и топлият полъх с любов ме докосва.

Морето от горест дали ще пометна?

В безсънните нощи скръбта ме жигосва.

 

Нощта ме изпълва... не спира, не спира.

Прераждам се бавно в студена тъма.

Звездичке, без теб всяко стръкче умира...

Росата е хладна и пак съм сама.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??