Надигам се бавно от блатото - гнилото...
По сламчица плавно се тегля към живото...
Да мога на сант да изправя главата си,
перо по перо ще отлепвам крилата си...
Ще литна нагоре, нагоре, към синьото...
Почти до отвъдното, чистото, дивното...
Когато във факла превърна душата си,
в звезда искрометна ще сбъдна мечтата ви...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up