Звезда искрометна

15 may 2007, 16:57

Poesía

1433 1 17

Надигам се бавно от блатото - гнилото...
По сламчица плавно се тегля към живото...
Да мога на сант да изправя главата си,
перо по перо ще отлепвам крилата си...
Ще литна нагоре, нагоре, към синьото...
Почти до отвъдното, чистото, дивното...
Когато във факла превърна душата си,
в звезда искрометна ще сбъдна мечтата ви...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Звезда искрометна

Искате да прочетете повече?

Propuestas