С неонови очи нощта прогледна
и призраци политнаха сред мрака.
До спирката на времето поредна
след тях по улицата тичаше южнякът.
Притихвайки, заспиваш – и в съня
сърцата ни все още се целуват:
недосънуван сън, във който плува
към изгрева обичана луна!
Тъй топла е космическата бездна!
Мъждукащи сред тъмното, звездите
пулсират или губят се безследно
с минутите в пространството открито... ...