28 jul 2011, 22:15

Звезда с усмивка на момиче 

  Poesía » De amor
812 0 4
С неонови очи нощта прогледна
и призраци политнаха сред мрака.
До спирката на времето поредна
след тях по улицата тичаше южнякът.
Притихвайки, заспиваш – и в съня
сърцата ни все още се целуват:
недосънуван сън, във който плува
към изгрева обичана луна!
Тъй топла е космическата бездна!
Мъждукащи сред тъмното, звездите
пулсират или губят се безследно
с минутите в пространството открито... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??