Надникнах в теб, а там бе полунощно.
Звезди огряваха пътеките на призрачни луни.
И във мъгли надеждата ми боса се залута,
в невидимите, сънени реки.
Смълчани трепети отчаяно те търсят в полумрака.
Жадуват те изтръпнали сред дъхави гори.
И в тебе стъпват тихо, тихо,
за да не събудят някога изплакани за мен сълзи.
В ръцете хляб и сол за тебе нося.
За да вкусиш топлина и обич,
които само с тебе мога аз да споделя.
Така при изгрева един на друг ще сме простили ...