Слънцето се влюби в бяла Звезделина –
мома като цвете, цъфнало в градина!
Всяка сутрин Слънчо над момини двори
бърза да излезе, да я заговори:
– Моме Звезделино, ти си най-красива,
ти си златно зрънце в слънчевата нива!
А пък Звезделина, Слънце щом изгрее,
на чардак излиза, за да му попее,
а подир – гальовно, кротко се усмихва,
та сърцето топло Слънчово притихва...
Кога ден минава, Слънчо пак занича
зад била планински, че мома обича: ...