26.11.2020 г., 22:38 ч.

Звезделина 

  Поезия » Оди и поеми
4.8 / 5
532 1 3
Слънцето се влюби в бяла Звезделина –
мома като цвете, цъфнало в градина!
Всяка сутрин Слънчо над момини двори
бърза да излезе, да я заговори:
– Моме Звезделино, ти си най-красива,
ти си златно зрънце в слънчевата нива!
А пък Звезделина, Слънце щом изгрее,
на чардак излиза, за да му попее,
а подир – гальовно, кротко се усмихва,
та сърцето топло Слънчово притихва...
Кога ден минава, Слънчо пак занича
зад била планински, че мома обича: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Предложения
  • **** Денят започва в шест без пет. Понякога е много тъмно. Луната – бледолик поет, върху словата си ...
  • Това е само спомен — не е стих — за татуиран с аромати вятър, за времето, в което преоткрих, че любо...
  • > Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Още произведения »