Звезделина

26.11.2020 г., 22:38 ч.

Поезия » Оди и поеми

4.8 / 5

532 1 3

Слънцето се влюби в бяла Звезделина –
мома като цвете, цъфнало в градина!
Всяка сутрин Слънчо над момини двори
бърза да излезе, да я заговори:
– Моме Звезделино, ти си най-красива,
ти си златно зрънце в слънчевата нива!
А пък Звезделина, Слънце щом изгрее,
на чардак излиза, за да му попее,
а подир – гальовно, кротко се усмихва,
та сърцето топло Слънчово притихва...
Кога ден минава, Слънчо пак занича
зад била планински, че мома обича: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

"Живот на 360 градуса"
****

**** Денят започва в шест без пет. Понякога е много тъмно. Луната – бледолик поет, върху словата си ...
Докога

Това е само спомен — не е стих — за татуиран с аромати вятър, за времето, в което преоткрих, че любо...
Любовта си отива в неделя. По здрач.

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Още произведения »