ЗВЕЗДЕН ВЯТЪР

С ракетни блясъци не можеш

да светиш в мрака лепкав,

приятелю - на себе си захвърлен.

Ненужен зов и знак тревожен

са те за другите, от тебе отделени

с талвега, наивно изчисляван

в светлинни някакви години.

Те няма да повярват,

нито да се стреснат -

от кикота на ехото пискливо,

когато като метеор

за миг се втурнеш

от бездната

и в нея пак потънеш.

Превърнат в слух -

ти молиш, глупаво, съдбата:

за среща с разума,

забързан към целите -

известни й на нея само.

А звезден вятър,

пронизва като с нож -

вика на мислите ти дръзки.

Къде си всъщност

и времето къде е?!

Магнитни звуци те изтръгват

от пръстите на стискащия вакуум...

Да бъдеш тук и да си там

с крилете на изтляващия разум

е най-великата измамна радост

и най-достойната пресвята лудост,

за този, който е разбрал,

че няма нощ и ден,

и няма път,

а само леден вятър,

понесъл звезден прах.