ЗВЕЗДЕН ВЯТЪР
С ракетни блясъци не можеш
да светиш в мрака лепкав,
приятелю - на себе си захвърлен.
Ненужен зов и знак тревожен
са те за другите, от тебе отделени
с талвега, наивно изчисляван
в светлинни някакви години.
Те няма да повярват,
нито да се стреснат -
от кикота на ехото пискливо,
когато като метеор
за миг се втурнеш
от бездната
и в нея пак потънеш.
Превърнат в слух -
ти молиш, глупаво, съдбата:
за среща с разума,
забързан към целите -
известни й на нея само.
А звезден вятър,
пронизва като с нож -
вика на мислите ти дръзки.
Къде си всъщност
и времето къде е?!
Магнитни звуци те изтръгват
от пръстите на стискащия вакуум...
Да бъдеш тук и да си там
с крилете на изтляващия разум
е най-великата измамна радост
и най-достойната пресвята лудост,
за този, който е разбрал,
че няма нощ и ден,
и няма път,
а само леден вятър,
понесъл звезден прах.
© Любен Стефанов Все права защищены
Определено!
На места ритъмът се губи, но е добро!