В нощта смразяваща и страшна

вървя по уличката малка, прашна,

и търся аз звезди изгубени,

да ги питам аз дали са те от

мен по-влюбени.

Дали и в тяхното сърце

самотата нож забива без да ги убива.

В нощта смразяваща и страшна

вървя по уличката малка, прашна,

виждам - капчици блестят пред мен

с размера на микроб обикновен.

И мисля си, че туй са тез звезди изгубени,

уви, били мечтите ми погубени.

В нощта смразяваща и страшна

вървя по уличката малка, прашна,

И виждам как блестеше си пред мен

нещо като сребърен елен.

Тогаз помислих аз, че съм открила,

поне една звезда изгубена, но пак

уви, била душата ми разлюбена.

В нощта смразяваща и страшна

спрях се аз на уличката малка, прашна,

не намерих аз звезди изгубени,

но намерих си мечтите и душата -

познати като робите на самотата.

Махнах им оковите и ги пуснах да летят

по широкия бял свят.

И помолих ги да търсят те, моите звезди изгубени

и да ги питат дали са те от мен по влюбени.