В нощта смразяваща и страшна
вървя по уличката малка, прашна,
и търся аз звезди изгубени,
да ги питам аз дали са те от
мен по-влюбени.
Дали и в тяхното сърце
самотата нож забива без да ги убива.
В нощта смразяваща и страшна
вървя по уличката малка, прашна,
виждам - капчици блестят пред мен
с размера на микроб обикновен.
И мисля си, че туй са тез звезди изгубени,
уви, били мечтите ми погубени.
В нощта смразяваща и страшна
вървя по уличката малка, прашна,
И виждам как блестеше си пред мен
нещо като сребърен елен.
Тогаз помислих аз, че съм открила,
поне една звезда изгубена, но пак
уви, била душата ми разлюбена.
В нощта смразяваща и страшна
спрях се аз на уличката малка, прашна,
не намерих аз звезди изгубени,
но намерих си мечтите и душата -
познати като робите на самотата.
Махнах им оковите и ги пуснах да летят
по широкия бял свят.
И помолих ги да търсят те, моите звезди изгубени
и да ги питат дали са те от мен по влюбени.
© Мег Всички права запазени