Звезди се срутиха,
заваляха сълзи,
луната заплака на нашата песен,
разбиваха се пътища,
присмиваха се мечти,
а светът ставаше за мен все по-тесен...
Кръстопъти се сринаха,
припадаха скали,
а небето гледаше ни сърдито,
думите си заминаха,
с тях тръгна си ти...
Как го допуснах, все още се питам. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up