Звезди се срутиха,
заваляха сълзи,
луната заплака на нашата песен,
разбиваха се пътища,
присмиваха се мечти,
а светът ставаше за мен все по-тесен...
Кръстопъти се сринаха,
припадаха скали,
а небето гледаше ни сърдито,
думите си заминаха,
с тях тръгна си ти...
Как го допуснах, все още се питам.
Сега две магистрали забързани
минават бесни
една покрай друга,
като две бури развързани
... без песни...
... без любовни заблуди...
... само със нестихваща тъга
в разбитите асфалтови сърца...
© Петето Всички права запазени
целувки