Звездни тревоги
Страх ме е, че не съм достатъчно чувствена,
страх ме е, че няма да спра,
че мойта вселена е някак изкуствена,
че с фалшива душа ще умра.
В онзи миг, долетял от забравата,
за да каже едно привет,
да ми докаже по човешки направата,
ще си купя един билет.
Начало. В залата в тъмното плаващо
светва едно сърце,
биещо, тупкащо, скачащо, шаващо, ...