Jan 7, 2015, 9:21 PM

Звездно влюбване 

  Poetry » Other
393 0 6

На земна люлка се люлея

и бавно даже си старея.

Приличам вече на детето,

родено нявга под небето.

 

По земна орбита пътувам

и за звездата си тъгувам,

която мястото ми пази

във междузвездните атлази.

 

На земна люлка се люлея

и все за нея аз милея.

Че тя ме чака там в небето

да се влюби  в мен - детето.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Приятели, за отзивите и оценката!
    Трогнат съм от вниманието към моята работа!
    Желая Ви хубава Нова Година!Много радости и успехи в творчеството!!!
  • Хубаво!
    Поздрав, Колич!
  • Земен човек - със звездни мечти...
    Неизчерпаем си, Ники!
  • Прекрасно!Хареса ми!
  • "По земна орбита пътувам
    и за звездата си тъгувам"

    Отлична находка, Никола! Винаги искаме две взаимо изключмащи се неща.
    Това е първоосновата и трагизма на човешката природа.

    Лекка вечер и ново вдъхновение!
  • По земна орбита пътувам
    и за звездата си тъгувам,
    която мястото ми пази
    във междузвездните атлази.
Random works
: ??:??