На земна люлка се люлея
и бавно даже си старея.
Приличам вече на детето,
родено нявга под небето.
По земна орбита пътувам
и за звездата си тъгувам,
която мястото ми пази
във междузвездните атлази.
На земна люлка се люлея
и все за нея аз милея.
Че тя ме чака там в небето
да се влюби в мен - детето.
© Никола Апостолов Все права защищены
Трогнат съм от вниманието към моята работа!
Желая Ви хубава Нова Година!Много радости и успехи в творчеството!!!