Колко притчи разказани в миг занемяха
и угасна светликът на юнския ден.
Колко бързеи в планината, що шетáха,
не намериха вред ни присой, ни лет.
Само похотливи пернати другарчета
без да спират свирукат в гората.
От ветреца ахна задрямала сойката,
а скорците понесоха с песен нощта.
Бели полски камбани звънкат запалени
и избистрят огрижени морни чела.
Нечута, неизказани останаха думите,
аз самата се превърнах във глас. ...