12 июн. 2018 г., 17:24

Звънче 

  Поэзия » Философская
544 0 0
Колко притчи разказани в миг занемяха
и угасна светликът на юнския ден.
Колко бързеи в планината, що шетáха,
не намериха вред ни присой, ни лет.
Само похотливи пернати другарчета
без да спират свирукат в гората.
От ветреца ахна задрямала сойката,
а скорците понесоха с песен нощта.
Бели полски камбани звънкат запалени
и избистрят огрижени морни чела.
Нечута, неизказани останаха думите,
аз самата се превърнах във глас. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Все права защищены

Предложения
: ??:??