danisab (Ниела Вон)
214 312
Dec 9, 2012, 1:08 PM

Звънял си ми... 

  Poetry
1607 0 3

Звънял си ми. Не съм го чула.
(А може би  не искам да  го вдигна)
Пеперудено провлачвам от пашкула
телефона си. Мониторът ми мигна.

Изтягам се. Крилете ми проблясват.
На дневна светлина  се вижда
как множество ръце са драскали,
неволи, болки са прииждали.


И твоите следи  усещам ги.
Забравил си, угодно на  нагона си.

 Насила си   натискал грешките,
да бъдат  истини в поклона си.

Сега и денонощно да звъниш, все тая.
Пашкулът ми остава за наследство -
пеперуда заблудена, че безкрая
е любов. А чисто късогледство е.

 

© Ниела Вон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??