Звънял си ми. Не съм го чула.
(А може би не искам да го вдигна)
Пеперудено провлачвам от пашкула
телефона си. Мониторът ми мигна.
Изтягам се. Крилете ми проблясват.
На дневна светлина се вижда
как множество ръце са драскали,
неволи, болки са прииждали.
И твоите следи усещам ги.
Забравил си, угодно на нагона си.
Насила си натискал грешките,
да бъдат истини в поклона си. ...