limeruna (Йоана)
566 3355
Sep 2, 2019, 3:35 PM

Любимият човек 

  Poetry
5.0 (16)
2456 9 9
Безсмислено жадуваш моя ден.
Предателството трудно се забравя.
Аз молех се, ти молеше пък мен
за всяка дреболийка от пейзажа.
Не виждаш ли, че вече сме сами?
Ти - в своя път, аз себе си погубвам
от глупави мечти за старини
в които някой някого да чува.
Невидимото спряло е край нас
и шепне виолетови капризи.
Невидими са, повишават глас.
Прощавам и умира всяка мисъл. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Random works
  • MerlinLanselotov (Васил Иванов) Резилиада
    Резилиада
  • mccm (Цветелина Маркова) I'm not alone
    Even though I let you go I'll always know I love you so. It's not my brain ......
  • Nebula_Of_Poetry (Nebula) Lion of Judah
    The moon is full, the clouds give way, Its silver beams through branches stray. The hourglass drains...
  • Burns Vehicle
    Standing by the roadside, Taking in the view Betty's looking lonely Looking for a crew Holding cherr...

More works »