2 min reading
Славей беше кацнал на едно от дръвчетата, които така бяха преплели клончета едно в друг, че бяха създали естествен тунел над алеята. Беше пролет и мириса на новото и очакваното щастие се носеше във въздуха. Влюбени един след друг идваха и си заминаваха. Никой не се сещаше да погледне нагоре към дърветата да види тяхната красота, интересуваха се само от сянката и от мириса на току-що разцъфналите пъпки на овошките. Никой не търсеше да види птичките, които пееха красиво и докосват душата ти. За съжаление дори се намираше някой да каже, че общината трябва да смени диска, защото музиката не му харесвала...
А славеят пееше своята песен и сякаш с всеки изминал ден тя ставаше по-тъжна и по-тъжна. Листата на дърветата всеки ден бавно падаха по алеята, а хората не забелязваха, че стъпват върху тях и продължаваха да се надлъгват в любовта. А дърветата бавно умираха, а беше пролет. Новото и красивото, което трябваше да дойде, отново не караше хората да погледнат към природата. Точно обратното, ка ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up