Преди време срещнах един човек. Наистина, не беше клишето „изглеждаше обикновен, но когато го опознах, разбрах, че е специален”. Вече знаех, че си различен – по свой си доста дразнещ и вбесяващ начин. Ти си най-невъзможното момче, което познавам. И най-прекрасното. Толкова много неща зад един пъстър поглед.
Караш
Ме
Да
Се
Смея. Не знам как успяваш. Явно ти е вродено. Или на мен ми е писано точно ти да ми въздействаш така. Само ти. Звучи романтично, нали? Устроена по твоя мярка. Създадена за теб. Предопределена да те обичам.
Правиш
Ме
Специална. Не знам как успяваш. Никога не съм се чувствала така, докато не срещнах теб. Късметлийка – да. Щастлива – да. Удовлетворена от себе си – защо не? Но специална? Никога. А с теб се чувствам точно така, независимо дали го осъзнаваш или не. Влияеш ми толкова много, че щях да се уплаша, ако не те обичах така силно.
Постоянно
Ме
Подлудяваш. После ме разсмиваш - и веднага ми минава, разбира се. Не знам как успяваш. Чувал ли си за гняв през смях? Не? И ...