Преди време срещнах един човек. Наистина, не беше клишето „изглеждаше обикновен, но когато го опознах, разбрах, че е специален”. Вече знаех, че си различен – по свой си доста дразнещ и вбесяващ начин. Ти си най-невъзможното момче, което познавам. И най-прекрасното. Толкова много неща зад един пъстър поглед.
Караш
Ме
Да
Се
Смея. Не знам как успяваш. Явно ти е вродено. Или на мен ми е писано точно ти да ми въздействаш така. Само ти. Звучи романтично, нали? Устроена по твоя мярка. Създадена за теб. Предопределена да те обичам.
Правиш
Ме
Специална. Не знам как успяваш. Никога не съм се чувствала така, докато не срещнах теб. Късметлийка – да. Щастлива – да. Удовлетворена от себе си – защо не? Но специална? Никога. А с теб се чувствам точно така, независимо дали го осъзнаваш или не. Влияеш ми толкова много, че щях да се уплаша, ако не те обичах така силно.
Постоянно
Ме
Подлудяваш. После ме разсмиваш - и веднага ми минава, разбира се. Не знам как успяваш. Чувал ли си за гняв през смях? Не? И аз не бях. Но не бях срещала и теб преди – не значи, че не си съществувал и тогава. Имало те е винаги. Така че, гняв пред смях – защо не? Точно това преживявам всекидневно. Всеки ден се боря със зъби и нокти с вродения си инстинкт никога да не ти се ядосвам. И всеки ден губя.
Прогонваш
Всеки
Мой
Страх. Само с една усмивка. Не знам как успяваш, но вдъхваш такова спокойствие, че веднага изплува образът за зимна вечер, камина и аромат на горещо какао. Имаш прекрасна усмивка. Едва ли подозираш колко сърца си спечелил само с нея – без да се налага дори да разкриеш душата си. Защото разкриеш ли я, не просто печелиш сърцата. Завладяваш ги.
Чувствам
Се
Безсилна. Когато съм с теб – не знам как успяваш. Завладял си ме напълно. И как иначе? Ти си всичко това, което аз не съм. Лицето ти се оглежда в тъмния шоколад на очите ми, както слънцето се оглежда във водата. И понякога, само понякога, отразявам част от светлината ти – докато не си тръгнеш от мен. Тогава душата ми залязва с теб.
Караш
Ме
Да
Обичам. Не знам как успяваш. Наистина не знам. Любовта ми е истинска като теб самия – а по-истинско нещо от теб не съм срещала, въпреки че твърде много напомняш на ярък сън. Накара ме да се влюбя в теб, не ми остави избор. И сега го правя отново и отново, всеки ден, с всяко вдишване. Ти си моят грях, моята лудост. И ставам безсилна, обезоръжена, уязвима. Не знам как успяваш. Само не спирай. Харесва ми да съм грешница, пък дори и луда :)
You lift my feet off the ground
You spin me around
You make me crazier, crazier
© Меланхолия Всички права запазени