9 min reading
– Точно така – достатъчно! – извика звънък момичешки глас, от който сърцето на Джъд трепна. Беше го чувал някъде. Да, пред полянката с разковничето! Като че ли цяла вечност беше минала оттогава!
Синигерчето, излетяло от гнездото на Дървото, кацна на пода пред кораба и се превърна в десетинагодишно момиченце – рошаво и изцапано, в закърпена рокличка с престилка, а сините му очи изпод мръсотията по лицето му сияеха с мека светлина.
– Какво гледате, като се поизмия и среша малко, ще стана хубавица! – изчурулика то, вдигна глава и погледна към вещицата, която висеше на люка и сипеше проклятия.
– Това е Невянка! Плененото от Разнобрад дете! Ето къде се е скрила – в Дървото! – зашумяха хората.
– Не съм се крила – засегна се момиченцето. – Вещицата ме открадна и ме застави да пазя Дървото. Всички ме използват. Какво като съм малка! Аз съм симург. Живях няколко века в двете дървета. Сигурно съм на повече години и от Джуджилейла. Тя крадеше редовно яйцата ми, за да не мога да порасна. Защото са ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up