– Точно така – достатъчно! – извика звънък момичешки глас, от който сърцето на Джъд трепна. Беше го чувал някъде. Да, пред полянката с разковничето! Като че ли цяла вечност беше минала оттогава!
Синигерчето, излетяло от гнездото на Дървото, кацна на пода пред кораба и се превърна в десетинагодишно момиченце – рошаво и изцапано, в закърпена рокличка с престилка, а сините му очи изпод мръсотията по лицето му сияеха с мека светлина.
– Какво гледате, като се поизмия и среша малко, ще стана хубавица! – изчурулика то, вдигна глава и погледна към вещицата, която висеше на люка и сипеше проклятия.
– Това е Невянка! Плененото от Разнобрад дете! Ето къде се е скрила – в Дървото! – зашумяха хората.
– Не съм се крила – засегна се момиченцето. – Вещицата ме открадна и ме застави да пазя Дървото. Всички ме използват. Какво като съм малка! Аз съм симург. Живях няколко века в двете дървета. Сигурно съм на повече години и от Джуджилейла. Тя крадеше редовно яйцата ми, за да не мога да порасна. Защото са ...