2 min reading
14 Февруари
Част 2: Каква ирония
- Добре, не искаш валентинката ми - така да бъде. А искаш ли да излезем двамата след училище? - попита той.
- Ти да не ме сваляш? - отговори тя, докато се смееше.
- И да го правех, мислиш ли, че щях да ти кажа? - отвърна той.
- Отговаряш на въпроса ми с въпрос, а?
- Мхм.
Първият звънец би. Беше време да влиза в час. Тя потегли, когато той извика след нея:
- Ще те чакам на входа на училището след часовете!
Тя не се обърна, но цял ден в главата ú се въртеше това изречение "Ще те чакам след часовете", дали говореше сериозно? И ако наистина я чака, тя трябваше ли да излезе с него? Та той беше просто непознат. И въпреки това, тя се надяваше да го види след часовете.
След часовете:
Той седеше на входа на училището, както ú беше казал по-рано сутринта. Тя го видя и въпреки че вътрешно сърцето ú щеше да изскочи от вълнение, придаде на лицето си спокойно изражение. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up