14 Февруари
Част 2: Каква ирония
- Добре, не искаш валентинката ми - така да бъде. А искаш ли да излезем двамата след училище? - попита той.
- Ти да не ме сваляш? - отговори тя, докато се смееше.
- И да го правех, мислиш ли, че щях да ти кажа? - отвърна той.
- Отговаряш на въпроса ми с въпрос, а?
- Мхм.
Първият звънец би. Беше време да влиза в час. Тя потегли, когато той извика след нея:
- Ще те чакам на входа на училището след часовете!
Тя не се обърна, но цял ден в главата ú се въртеше това изречение "Ще те чакам след часовете", дали говореше сериозно? И ако наистина я чака, тя трябваше ли да излезе с него? Та той беше просто непознат. И въпреки това, тя се надяваше да го види след часовете.
След часовете:
Той седеше на входа на училището, както ú беше казал по-рано сутринта. Тя го видя и въпреки че вътрешно сърцето ú щеше да изскочи от вълнение, придаде на лицето си спокойно изражение. ...