155 думи: Камъкът
Multi-part work « to contents
Джак и Джулия, като едни типични близнаци, бяха неразделни, самодостатъчни и най-добри приятели. Нямаше край скитосването им по улиците на малкото градче, въртейки педалите на модерните си велосипеди. Не ги интересуваше дали майка им ще се тревожи щом закъснеят вечер. Най-важно бе да извършат възможно най-много детски лудории преди да прекрачат в юношеството и да се променят. Отварянето на пощенските кутии във входовете на четириетажните блокове и четенето на чужди писма бяха сред любимите им забавления. Както и спотаяването в мрака и хвърлянето на възможно по-големи камъни в нечий прозорец, от който непременно струи светлина. Обичаха да чуват далечните крясъци и закани на собствениците на прозорците, докато летят по пътя с велосипедите и смехът им кънти в тишината.
С лукава усмивка Джак хвърли големият камък срещу прозореца на самотната жена. Видя го как лети към главата на преминаващата Джулия и как тя пада зашеметена на паважа. В този миг усмивките на щурите близнаци угаснаха завинаги.
© Боряна Христова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
има такива хора, отраснали с чувство на безнаказаност... за близнаците това е може би само началото или кой знае, може и да се променят...
-
Точно така е, Джаки. А за историята ме вдъхнови една реална случка с братче и сестриче, за които се грижех. Едното на пързалката, другото отдолу. Незнайно кога братчето взело отнякъде камък, не много голям, и го хвърли отгоре към сестра си! Уцели я в десятката, както се казва, и рукна кръв! Не знаех кое от ревящите и пищящи деца първо да успокоявам! Слава Богу, в реалността всичко се размина само с уплахата! 😊
Благодаря ти, че си тук! ❤ -
Как едно невнимание може да донесе тежки последици...
Детските щуротии стават опасни.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря, Жени! ❤