22 min reading
Ще ми се, драги читателю, преди да продължа нататък, да споделя някои свои мисли относно прословутото Нейдеградско скиторене насам-натам из нашата мила родина. Да си кажа честно, малко ми омръзна това вечно българо-гръцко-турско-сръбско лашкане от югоизток на северозапад и обратно, сякаш е родният ми град някакво кандилкащо се непрестанно махало, тръгнало от корема на благородния лев, който представлява картата на древната ни и славна държава, и стигащо докъм задните му крака, че и малко по-нагоре. Корем – крака, корем – крака, и пак, и пак…
Та реших да го побутна аз тоя Нейдеград, заедно с цялата му периферийна менажерия, още пò на северозапад, че да се случи най-сетне нещо по-важно, освен това вечно махане, а той взе, че подмина столицата и като бълха скочи чак на опашката на звяра. Сигур затуй е, защото главата на лева гледа на изток и пие вода от Черно море, а опашката и някои други негови части – на запад, към лелеяната Европа. Затуй сме все като разпънати на кръст ние, българите. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up