2 глава
Рик Летърман се събуди, облян в пот. За пореден път този кошмар не му позволяваше да си поеме дъх. Чаршафите бяха полепнали по него и събрани на куп. Рик погледна аналоговия часовник. 3:30 часа. Както обикновено-помисли си той. Нямаше смисъл да се опитва да заспи отново. Знаеше, че нямаше смисъл.
Закуси, направи сутрешния си джогинг в парка, а после оправи и тоалета си.
Забеляза, че бе свършил с всичко 30 минути по-рано от обикновено. 30 минути, през които реши да "прочете" днешния вестник с чаша кафе в ръка. Това бе любимото му занимание, въпреки че досега не бе прочел и един брой от вестниците, които му доставяха. Рик просто ги разгръщаше, а погледът му не достигаше до статиите, поместени в тях. Обичаше да прави това, понеже искаше да изключи света около себе си, а и тъй като му се струваше най-обикновеното нещо на света. А той имаше нужда да се чувства обикновен и нормален, било то и за малко. През тези 30 минути той оставаше насаме със себе си.
Днес, обаче, този половин час ...