Глава XVII
Слънцето се опитваше да надникне през щорите на болничната стая. Бяха плътни, но светлинката успя да премине и да перне Орлин през лицето. Той се беше извил на една страна на стола и почти щеше да падне, когато лъчите го поразбудиха. Поогледа се, поизправи се, якето му се изхлузи на земята. Наведе се да го вземе, но столът изскърца. Инстинктивно разшири устата си в озъбване и присви очи. Спря се за миг, за да се увери, че не я е събудил.
Тя се беше завъртяла на една страна с лице към него. Кичур коса падаше върху една част. Слънцето го позлати, когато я огря- да, сега беше гарваново-черна, но като че ли между корените се прокрадваше русолява светлина. А с него показа и малко от белега, който толкова много я ужасяваше. С тихо пристъпване Орлин се доближи до нея. Съзерцаваше я изключително внимателно, сякаш щеше да пропусне нещо. Възхищаваше ѝ се, но изпитваше и страхопочитание... и състрадание, и жал, и симпатия. Не знаеше какво да очаква от нея, не знаеше и как да реагира, з ...