И малкият, стар, полусрутен градец оживява
във своето древно величие... Ето, гемия
с болярска корона към тихия бряг приближава.
В четиресет църкви камбаните почват да бият.
„Несебърски сън“, Елисавета Багряна
Мадара, резерватът
Заличените рани болят. Юймин докосна корема си. Кожата ù беше коприненогладка и мека, талията ù – тънка и гъвкава като на момиче, сякаш не беше родила три деца. Нощната лампа хвърляше златисти отблясъци върху лицето ù, на което беше изписано страдание. Беше се мятала цяла нощ в неспокоен, пресеклив сън и пижамата ù се беше увила около гърдите и шията ù, оголвайки кръста и корема ù. Ситни капчици пот бяха избили по челото ù с цвят на слонова кост. Задушаваше се.
– Белинда! – промълви тя и изхлипа.
Дешанг се събуди и протегна ръка към нея. Обърна я към себе си и я освободи от заплетената пижама.
– Шшт! – прошепна той. – Било е само сън. Лош сън, кошмар!
Юймин отвори очи.
– Белинда я няма, Дешанг, и това не е сън. Истина е! ...