Мадара, Пещерата на нимфите
Въпреки горящия огън, в светилището беше станало хладно. От процепа под скалите се промъкваше дрезгава предутринна светлина и вееше влажен студ. Джъд се премести по-близо до стената и се зави с края на зейрата. Но не успя да заспи отново.
Заедно със здрача една сянка се плъзна от преддверието, затиснато с камъка, пропълзя по стената до одъра, увеличавайки се застрашително, после се уплътни, сгъсти се и скоро пред момчето се появи слаба, прегърбена бабичка с бели, чорлави коси и белези по цялото сбръчкано лице. Беше облечена в щирока избеляла роба с неопределен цвят, обшита с цветни мъниста, тъмнокафява кадифена пелерина със сърмени пентаграми, а на главата си имаше тъмна качулка, която явно ù беше голяма, защото непрекъснато се смъкваше.
– Магия, дребен! – изхихика бабичката, тръшна на масата една обемиста торба, появила се сякаш от нищото, развърза я и започна да вади от нея разни неща и да ги нахвърля по пода, в края на одъра, където все още съненото момче ...