Днес говорих с психиатъра на майка ми. Ето че за пореден път тя се разболява заради мен. Понякога се чудя наистина ли аз съм виновна за всички проблеми? Понякога наистина не мога просто да си замълча. Това ли е най-големият проблем? Казах му някои истини, мои си истини, а той започна да рагира като малко дете, даже по-малко от мен...
- Клишета?! - повтаряше той,- Как може да казваш, че аз говоря клишета? Ти нито си ми на годините, нито имаш моя опит...
- Да, за мен думите Ви са клишета, продължих да настоявам аз.- Аз много добре знам какво е правилно за мен самата, знам, че понякога греша, но се опитвам да се поправя. И въпреки това вашите думи са клишета, които дори таксиметровите шофьори ми казват, докато ме карат за училище, щом винаги закъснявам...
Направо го изкарах извън контрол. Какво право имам аз, някаква си хлапачка, да му говоря така? Ама защо трябва да си мълча, след като това е, което чувствам. Да, понякога наистина си мълча, но в случая исках да говоря. Беше някаква прово ...