Днес говорих с психиатъра на майка ми. Ето че за пореден път тя се разболява заради мен. Понякога се чудя наистина ли аз съм виновна за всички проблеми? Понякога наистина не мога просто да си замълча. Това ли е най-големият проблем? Казах му някои истини, мои си истини, а той започна да рагира като малко дете, даже по-малко от мен...

     - Клишета?! - повтаряше той,- Как може да казваш, че аз говоря клишета? Ти нито си ми на годините, нито имаш моя опит...
     - Да, за мен думите Ви са клишета, продължих да настоявам аз.- Аз много добре знам какво е правилно за мен самата, знам, че понякога греша, но се опитвам да се поправя. И въпреки това вашите думи са клишета, които дори таксиметровите шофьори ми казват, докато ме карат за училище, щом винаги закъснявам...
    Направо го изкарах извън контрол. Какво право имам аз, някаква си хлапачка, да му говоря така? Ама защо трябва да си мълча, след като това е, което чувствам. Да, понякога наистина си мълча, но в случая исках да говоря. Беше някаква провокация за мен, да се сблъскам със специалист, в областта, в която се чувствах най-сигурна.
    -Ти разсъждаваш толкова детински,- караше ми се, като че ли му бях пациентка.- Ти си мислиш, че само ти си права, изключваш за възможно всяко мнение различно от твоето! На теб ти е дадена една огромна свободия! Трябва да спазваш правилата! Правилата са за това - да се спазват! За много различна и привилигирована ли се чувстваш, щом си правиш каквото си искаш, без да се замислиш колко тревоги причиняваш на майка си! Още си прекалено малка, нищо не разбираш! Много ме разочарова...

      Ох, направо ми показа колко са тежки думите му. Много лесно разбрах какъв е - лабилна личност, има доста комплекси за малоценност, изтъква опита си постоянно, за да се докаже, пред кой само не знам, може би пред себе си. Но на мен ми показа колко се е провалил този човек в работата си. Говореше как аз не виждам своите грешки и не приемам друго мнение, а в същото време направо полудя щом му казах простичката  дума "клише". И как може да се чувства такъв човек, след като постоянно се сблъсква с хиляди психични проблеми... Напълно логично е и той да излезе малко извън релси. От повече от 10 години лекува майка ми и все пак тя периодично се разболява. Трудно е да живееш с мислите, че не можеш да помогнеш на всеки...

      Като се замисля, естествено, че го разбирам. Аз лично не искам на мен да помага който и да е. Много добре се чувствам да бъда самостоятелна и способна да вземам решения. Може да съм малка, това не ме прави по-малко човек от който и да е! Тези, порасналите, мисля, че доста ми завиждат. Завиждат на малките и им се присмиват. Най-лесно е да кажеш - тя е малка, не разбира още. Само се чудя защо годините са определящият фактор, а не мисленето. По тази логика за всяка възраст си има оправдание. "Т'ва е от критическата, Т'ва е от средната, Т'ва е от менопаузата" и т.н. Възрастните завиждат на малките, защото те никога няма да бъдат малки отново. Малките порасват. Възрастните не стават малки. Малките си имат оправдание за грешките. Възрастните нямат право да грешат. Ей, да, момиченце съм още, малко и наивно, но аз ще стана жена. Една жена никога повече няма да стане момиченце...

    Ха Ха :) ПРАВИЛАТА НА ЖИВОТА; да видим какво точно може да бъде наречено така:
1. Личната свобода е напълно забранена, правило номер едно е да се спазва правилото! Иначе всеки, нарушил правилото, ще бъде съден и поругаван от всички защитници на "ПНЖ", тъй де - обществото.
2. Да изявяваш мнение, различно от това на общественото, е пълно престъпление. Всички от  "ПНЖ" ще се опитват всячески да те накарат да се примириш, да се съгласиш и даже да съжаляваш, че някога си мислил така.
3. "ПНЖ" са създадени, за да бъдат спазвани. За да може цял живот човек да бъде заслепен, "да живее в заблуда", да се страхува да мисли по-различно от обществото, да бъде просто пчела-работник в кошера.

      И още много едни такива нелепи неща. За мен са нелепи и клиширани, разбира се. За това и ме винят в "детинско мислене". Но каквото и да си говорим, тоталиризмът още е жив. Някои истини се приемат трудно от обществото.

     Какво ме прави по-низка от другите? Това, че съм сервитьорка, че работя за жълти стотинки, въпреки здравословното ми състояние, което хич не е розово? Това, че майка ми е пенсионерка, баща ми ще бъде след година? По-малко човек ли съм, щом не приемам училището като цитирам психиатъра: "ЦЕЛ НОМЕР ЕДНО"? Наистина трудно ми е да понасям злобните нападки на "цялото общество", на привържениците на "ПНЖ"... Те затова и ме обвиняват за всичко, нали те са безгрешни, най-лесно е да обвиняваш другите, без да видиш себе си. В такова престъпление и ме обвини психиатърът. Всичи сме хора, всички грешим. Не се е родил още безгрешен човек. Но трябва ли постоянно грешките да бъдат изтъквани, толкова ли е трудно, по дяволите, да видим малкото добро, което все още ни заобикаля?!

       - Аника, много ли си специална, като не идваш на училище, а ние будалите всеки ден ходим и се гърчим? Да, за какво да идваш, нали си по-умна от нас, ние като сме тъпи, нека ходим, ти и без да ходиш се оправяш.
        Аз нямаше какво да кажа. Отказах се да говоря. Просто замълчах, думите на Ралица говореха сами за себе си...
       - Оставете я, - обади се LCW, тя не иска да си помогне сама, за какво трябва ние да се занимаваме с нея... Достатъчно се опитахме да направим, нищо не се получава...
       Знаех го. Не можеха да ме понасят. Повтаряха само, че изобщо не съм им тема на разговор и че не всичко се въртяло само около мен... Защо тогава говорят за мен. Може би е заради "свободията" ми. Въпреки това гледам да не обръщам внимание... Предпочитам да си мисля за по-позитивни неща... Като се замисля, няма нищо позитивно, за което мога да се сетя... Значи по-добре да не мисля за нищо...

    И да - нещо малко извън иначе леко подредената ми тема. Надали ще се намери човекът, който някой ден ще ми запуши "Остата" :) Доста е грубо като чуеш нещо подобно, при това от човек, на който наистина държиш. А заплахи от сорта на "Ще ти отмъстя" не вървят при мен. Единственото, което постигна с тях, беше разочарование. Аз ще продължавам да си вярвам, че доброто съществува. Напук на злобата, напук на обществото и на "ПНЖ", ще си продължавам с усмивка. Истината е, че всичко се върти около мен, защото това си е моят свят, а в моя свят всичко е свързано с мен. Както и във вашия свят всичко се върти около вас, нали така?

    Ох! Никой не ми вярва, като му кажа, че си купувам Queen`s само заради капачките. Толкова ли е странно, сякаш съм само аз. Сигурна съм, че има още куп вманиачени също като мен... Е надали до там, че да пишат за това, но все пак има нещо такова.

 There's a mellow world inside of me
 That you may never see
 There's secrets in this life that I can't hide
 Somewhere in this darkness
 There's a light that I can't find
 Maybe it's too far away
 Or maybe I'm just blind

                               ***

 Има крехък свят в мен,
 който ти може никога да не видиш.
 Има тайни в този живот, които не мога да скрия.
 Някъде в този мрак
 има светлина, която не мога да открия,
 може би е прекалено далеч,
 или може би съм просто сляпа...