- Какво става? – попитах малко притеснена след като дочух трясъка на вратата.
- Мисля, че токът спря. – отвърна ми хладнокръвно.
- Ами вратата?
- Може би е станало течение.
- Но прозорците са затворени…
- О, хайде стига, Елена. Точно ти не ми говори за...
Гласът му секна от стъпките, които дочухме от коридора.
- Страх ме е… - прошепнах тихо.
- Най-вероятно някой е останал в офиса да си направи подранила шегичка за Хелоуин.
- Мислиш ли? Искам да кажа мислите ли…
- Няма нужда от официалности.
Той ме остави и тръгна с тихи стъпки към вратата, докато аз слушах бесните удари на сърцето си… ...