14 min reading
Разговор на Критиците Тютюлка и Лъчезор
– Абе, тия волинти, вритони и джулюни, не са ли малко множко за главите на бедните липсващи читатели на Мирабела, а?
– Тя вече махна първите два, останаха само джюлюните. Обаче редакцията не е приоритет…
– Кой го каза това?
– Кой, кой, който иска романът да си остане с грешките.
– Ами да не греши, бе! Какво – мине се не мине време и хайде – редакция. Къде го дават това?
– Писателят има право да си редактира текста – това е неотменна негова привилегия. Пише го в хартата на Съюза на писателите на Световете.
– Като каза привилегия, не прозвуча много добре! Знам, че е за да избегнеш тавтологията, ама нали си Критик, да беше намерил по-подходяща дума! Пък и хартата беше в другата Книга, която се изпари заради Вергилий. Тук може да искат от писателите да са гениални и да пишат само веднъж. Никакви редакции! Той и животът е един, ще знаеш. Каквото си надробил, ще си го сърбаш – никакви прераждания, никакви втори шансове, никакво дописване на краища, пък ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up