Разговор на Критиците Тютюлка и Лъчезор
– Абе, тия волинти, вритони и джулюни, не са ли малко множко за главите на бедните липсващи читатели на Мирабела, а?
– Тя вече махна първите два, останаха само джюлюните. Обаче редакцията не е приоритет…
– Кой го каза това?
– Кой, кой, който иска романът да си остане с грешките.
– Ами да не греши, бе! Какво – мине се не мине време и хайде – редакция. Къде го дават това?
– Писателят има право да си редактира текста – това е неотменна негова привилегия. Пише го в хартата на Съюза на писателите на Световете.
– Като каза привилегия, не прозвуча много добре! Знам, че е за да избегнеш тавтологията, ама нали си Критик, да беше намерил по-подходяща дума! Пък и хартата беше в другата Книга, която се изпари заради Вергилий. Тук може да искат от писателите да са гениални и да пишат само веднъж. Никакви редакции! Той и животът е един, ще знаеш. Каквото си надробил, ще си го сърбаш – никакви прераждания, никакви втори шансове, никакво дописване на краища, пък ...