– Не съм съгласен! Адът трябва да си остане под земята – не му е мястото сред Седемте небеса.
Архангелът пристъпи напред и сиянието от ореола му плъзна из въздуха като горещо, тревожно дихание. Нажеженият въздух парна деликатните криле на гърба перперуната, застанала пред огледалото – в цялото си тържествено царско одеяние и внушителна червено-бяла корона на главата, отрупана със скъпоценни камъни и златни орнаменти. Белите краища на ленения ù сокай се разтвориха като криле, потрепнаха, а после легнаха отново кротко на раменете ù. Гънките на пурпурната ù багреница зашумоляха, зазвънтяха бисерните висулки и монетите по наушниците ù, а очите върху пъстрите ù, тънки като пергаментова хартия криле примигнаха и се затвориха, после се отвориха пак и погледнаха госта със спокойно и внимателно любопитство.
Илинда се обърна. Лицето и беше бледо и измъчено, прекрасните ù, сякаш кристални очи бяха навлажнени и около тях се забелязваха тъмни кръгове. Тя взе пудриерата от тоалетната масичка, отвори ...