25 мин за четене
– Не съм съгласен! Адът трябва да си остане под земята – не му е мястото сред Седемте небеса.
Архангелът пристъпи напред и сиянието от ореола му плъзна из въздуха като горещо, тревожно дихание. Нажеженият въздух парна деликатните криле на гърба перперуната, застанала пред огледалото – в цялото си тържествено царско одеяние и внушителна червено-бяла корона на главата, отрупана със скъпоценни камъни и златни орнаменти. Белите краища на ленения ù сокай се разтвориха като криле, потрепнаха, а после легнаха отново кротко на раменете ù. Гънките на пурпурната ù багреница зашумоляха, зазвънтяха бисерните висулки и монетите по наушниците ù, а очите върху пъстрите ù, тънки като пергаментова хартия криле примигнаха и се затвориха, после се отвориха пак и погледнаха госта със спокойно и внимателно любопитство.
Илинда се обърна. Лицето и беше бледо и измъчено, прекрасните ù, сякаш кристални очи бяха навлажнени и около тях се забелязваха тъмни кръгове. Тя взе пудриерата от тоалетната масичка, отвори ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse