„Джуджилейла няма да успее!“, реши Джъд, докато наблюдаваше как крачещият с гигантски крачки, покрит със сняг Сабазий и ситнещата след него вещица се скриват зад завоя. „Ще се появи на Церемонията, когато всичко вече е свършило и Звездец е мъртъв. Но нея това въобще не я касае. Тя си мисли, че Сабазий отива при джуджетата. Аз съм този, който трябва да побърза!“
Той понечи да тръгне към пролома, но двамата отново се показаха иззад завоя и продължиха надолу по пътеката. А тя беше препречена от плосък камък с форма на гигантско фризби, явно откъртил се от скалите при излизането на великана от платото. Сабазий с лекота прескочи препятствието, а вещицата се спря като вкопана.
„Не може да го заобиколи.“, помисли си Джъд. „Ще си стои тук до Второто пришествие. И нека!“
Джуджилейла се помая малко, после неочаквано се хвана за ръба на скалата с дългите си, съсухрени ръце и се метна ловко отгоре, сякаш възсядаше кон. Пелерината ù се развя за миг, после послушно легна на кльощавите ù рамене. Качу ...