Jan 6, 2009, 4:26 PM

* * * 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
974 0 0
Огънят наметна червената си пелерина и се опита да опари облаците. Те надничаха закачливо надолу, като деца. Леки, прозрачно наивни и любопитни. Не вярваха в червенината на страха и болката, а само в красотата на синьото спокойствие.
Духна вятър и изплъзна качулката от главата на огъня. Той стана, нисък и още по-гневен се изпъчи и закани на облаците. Те бавно се разпиляваха и изчезваха, сякаш някой ги бе заключил в росата и бе направил от тях огромно огледало. Всеки, който рисуваше с фантазията си надежда, можеше да се огледа в него.
Бяло-сини, като замръзнали айзберги-нишки, се вплетоха в пелерината на огъня. Той започна да трепери от студ. Ставаше все по-малък, все по-безпомощен и посивял, докато не се превърна в една едва забележима мъждукаща искра.
Това ли беше той?! Същият ли беше?! Този несломим и безразсъден огън, който заплашваше да изгори облаците?! Та той беше само една малка мъждукаща искра без своята ярко червена пелерина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??