Както когато спиш и за момент, съвсем несъзнателен, нещо те събужда. И после заспиваш отново, веднага. Без никога да помниш, че си бил буден, че очите ти са били отворени, че си излязъл отнякъде за миг и също толкова бързо си влязъл обратно. В съня си, ако си сънувал.
Както когато чуеш звук от типично недвижими предмети, без никой да ги докосва. Седиш си на стола в кухнята и четеш някоя книга с черно-златни корици и жълти страници, когато изведнъж, за част от секундата, чуваш как две тенджери (типично неподвижни и старателно подредени по големина в левия горен шкаф) издрънчават. И ти си прелистваш нова жълта страница, без никога да се замислиш, че за една милисекунда може би не си бил съвсем сам в онази кухня. Звукът забравяш по-бързо, отколкото си го чул, и плюнчиш пръст за следващата страница.
Както когато си сигурен за нещо, ама съвсем сигурен. Виждал си го някъде. Чел си за него и си убеден в себе си, напълно. И го виждаш след малкo, съвсем друго, грешно, различно. И му вярваш. Не ...