Чувствам се празна. Знам, че просто няма начин да се върнеш. Знам и че не си виновен. Явно съдбата е решила така. Но когато погледна към мястото, където мечтаехме, където градихме бъдещето си, намирам сили. Липсваш ми... липсва ми погледа ти, липсва ми усмивката ти, липсва ми аромата ти... Помниш ли последния ни път заедно? Бяхме толкова уплашени от това какво ни предстои. Не си представяхме бъдещето един без друг, но знаехме, че няма друг начин. Тази мисъл ме караше да потръпвам всеки следващ път, когато се виждахме. И нещо отвътре сякаш ме караше да те прегърна, да ти кажа, че без теб нищо няма смисъл. Бях първото момиче, което ти каза, че те обича, а това ти си го мечтаеше цял живот. Независимо от разстоянието, още си в сърцето ми и никой не може да те измести... Затова ще те чакам. Ще вярвам, ще се моля, ще те обичам. Някога и някъде има свят и за нас, някъде и някога отново ще те прегръщам и ще ти казвам, че те обичам. Някъде и някога има време и за нас, просто ми повярвай и ми по ...